основен
За проекта
Медицински новини
За автори
Лицензирани книги по медицина
<< Предишна Следващ >>

Методологически и теоретични основи на изследването

• общи методологически принципи на психологията: принцип на развитие, системност, детерминизъм, историцизъм (Б. Г. Ананиев, Л. С. Виготски, А. Н. Леонтиев, Б. Ф. Ломов, С. Л. Рубинщайн и други);

• теоретични възгледи на местни и чуждестранни учени, разкриващи същността на систематичния подход към изследванията (М. С. Каган, Б. Ф. Ломов, А. В. Петровски, В. М. Русалов, Г. Л. Парсънс, В. Н. Садовски , Б. Г. Юдин и други);

• единството на системния, синергетичен, активност, субективен, културен, антропологичен, аксиологичен, акмеологичен и процедурен подход при изграждането на проучване на отношенията между поколенията и дефиниране на концепциите за „поколение” и „между поколение отношения” (А. Г. Асмолов, А. В. Брушлински, Л. С. Виготски, А. А. Деркач, Н. В. Кузьмина, А. Н. Леонтиев, В. Н. Мясищев, С. Л. Рубинщайн);

• методологически принципи на акмеологията: лична, предметна дейност, принцип на активност, съотношение на действителното и потенциалното, оптималност (К. А. Абулханова-Славская, Б. Г. Ананиев, А. И. Антиферова, В. Г. Асеев, А. А. Бодальов, А. А. Деркач, В. Г. Зазикин, Р. Л. Кричевски, Н. В. Кузьмина, А. А. Реан и други), които ни позволяват да разглеждаме представители на различни поколения като субекти от собствения си живот, показвайки активност , инициатива в изграждането на положителни житейски планове, като по този начин се актуализират възможностите на личната замора развитие и усъвършенстване и отношенията между поколенията като най-важното условие за постигане на висотата на своето развитие;

• теоретични възгледи на местните учени (В.М.
Бехтерев, В.Н. Мясищев, А.А. Бодалев, Л.А. Головей, А.Л. Журавлев, В.А. Зобков, Е.П. Илийн, А.Ф. Лазурски, Б.Ф. Ломов, В.Л. Маришчук, Н.Н. Обозов, В.Н. Панферов, В.А. Петровски, Е.О. Смирнова и др., Които разглеждат отношенията като диалектическо единство на външната и вътрешната обусловеност на формирането и развитието на личността;

• концептуални позиции, които разкриват съществените особености на информационното общество, тенденциите в развитието на епистемологията (Р. А. Аронов, О. Б. Баксански, П. Друкер, Ф. Лиотар, Й. Маритайн, Т. Н. Носкова, Н. Ф. Овчинников, Й. Пиаже, А. Попър, А. И. Ракитов, В. М. Розин, Е. Тофлер, М. Фуко, Е. Ф. Шиморин и други);

• теории и концепции, които разглеждат знанието, по-специално психологическото познание, психологическата култура на човек като едно от основните условия за неговото хармонично развитие (А. Г. Асмолов, В. И. Гинетински, В. П. Зинченко, У. Найзер, А. И. Ракитов, В. В. Семикин, В. Л. Ситников, А. Шуц, А. В. Юревич, М. Г. Ярошевски и други);

• концепции за генерационната организация на обществото (М. Б. Глотов, Л. А. Гордън, Л. И. Каган, И. С. Кон, Н. В. Шахматова и други);

• концепцията за родовата цялост на човека (Платон, Г. Хегел, К. Киркегор, П. А. Флоренски, П. Сорокин и др.); трансценденталната концепция за историята на Е. Хусерл и екзистенциалния анализатор М. Хайдегер;
<< Предишна Следващ >>
= Преминете към съдържанието на учебника =

Методологически и теоретични основи на изследването

  1. „Теоретични и методологически основи на изучаването на професионалната компетентност“
    Първата глава разглежда основните психологически и акмеологични подходи за разбиране на професионалната компетентност и възможността за нейното формиране, представя резултатите от теоретичен и методологичен анализ на състоянието на научното развитие на проблема. Теоретичен анализ на психологическата и акмеологическата литература показва, че компетентността е неразделна собственост, характеристика
  2. „Методологически и теоретични основи на изследването на отношенията между поколенията“
    Първата глава дефинира концептуалния и категоричен апарат на изследването, формулира теоретичните предпоставки за най-важните концептуални идеи, които ще формират основата на MPO модела. Тази глава представя началните основи за решаване на изследователски проблеми, свързани с обосновката на методологическия подход към изследването и определянето на концептуалния апарат. Основната
  3. ТЕОРЕТИЧНИ И МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА АКМЕОЛОГИЯТА
    ТЕОРЕТИЧНИ И МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ
  4. ТЕОРЕТИЧНИ И МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ВОЕННО-ПРОФЕСИОНАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ
    ТЕОРЕТИЧНИ И МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ВОЕННО-ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ
  5. Методологически и теоретични основи на изследването
    субективно-предметен подход в психологията (С. Л. Рубинщайн, А. В. Брушлински, К. А. Абулханова-Славская и др.), анализ на действителните проблеми на субекта и личността от гледна точка на психологията на субекта (А. В. Брушлински), субективно -системен подход (Е. А. Сергиенко), психологията на разбирането и психологията на човешкия живот (В. В. Знаков). Именно от тези позиции се подчертава човешката дейност, т.е.
  6. Методологическа основа на изследването
    Общата научна методология се определя от диалектически идеи за връзката между развитието на теорията и практиката, систематичен подход за изучаване на личността на спортист. Конкретната научна методология на дисертационното изследване включва основните принципи на психологическата теория на дейността (А. Н. Леонтьев, Б. Ф. Ломов), екстремната психология (А. М. Столяренко, В. Л. Маришчук, К. К. Платонов), спортната психология и
  7. Теоретична и методологическа основа на изследването
    Методологическата и теоретичната основа на работата беше културно-историческата теория на Л. С. Виготски - разпоредбата за социално-историческото състояние на човешката психика в онтогенезата и формирането на висши психични функции чрез интериоризация в сътрудничество с възрастните, като носител на социокултурния опит, историческия и еволюционния подход към развитие на личността А. Г. Асмолов и работа
  8. Методологическа основа на изследването
    Общата научна методология се определя от диалектически идеи за връзката между развитието на теорията и практиката, систематичен подход за изучаване на личността на тийнейджър. Специфичната научна методология на дисертационното изследване включва основните принципи на психологическата теория на дейността (А. Н. Леонтьев, Б. Ф. Ломов); методологически принципи на диференциалната и акмеологичната психодиагностика (К. М. Гуревич, В. А. Бодров,
  9. Теоретични и методологически основи на изучаването на мотиви за стимулиране на военнослужещите
    Теоретични и методологически основи на изучаването на мотивите на военните
  10. „Научни и теоретични основи на изследването на проблема за формиране на готовност за професионална дейност“
    Глава I се фокусира върху характеристиката на готовността за професионална дейност в системата на професионализация на предмета, анализ на структурата и съдържанието на готовността, както и съществуващите подходи за развитието и формирането на готовност на бъдещите психолози в системата на професионалното образование. В съвременната психологическа наука по отношение на понятието „готовност“ няма общоприето
  11. Методологически и теоретични предпоставки за интегриран подход
    Условията за развитие на съвременното общество (сложността на задачите, изпълнявани от въоръжените сили, засилената им социална отговорност за съдбата на родината им, причината за мир, намаляващото образователно и културно ниво на младите хора, привлечени в армията и флота), изискват постоянно усъвършенстване на образователния процес. Една от най-важните области за повишаване на нейната ефективност и качество в съвременните условия
  12. Теоретични и методологични аспекти на отечествената и чуждестранната литература по проблема с агресивността
    Теоретични и методологични аспекти на местната и чуждестранна литература по проблема
  13. "Методологически основи на изучаването на психологията на елитите"
    Първата глава се състои от три раздела, в които се обсъждат спецификите на методологичните подходи и принципите на дисертационното изследване, обосновава се изборът на методи, които позволяват да се изследва същността на проблема, определя се категорично-концептуален апарат. Показано е, че изборът на методологични подходи (историко-психологически, антропологичен, екзистенциален, т.е.
  14. Теоретични и методологически основи на чуждестранната военна психология
    Ретроспективен поглед върху чуждестранната военна психология дава основа за предположението, че чуждестранната военна психология не може да бъде разграничена като нещо независимо по отношение на общата психология. Това многократно твърдят самите военни психолози. У. С. Хънтър например смяташе, че военната психология не е специална област на дейност. Подобна гледна точка
  15. Теоретична и методическа основа на работата
    Теоретичната база на изследването е изградена, като се вземат предвид общите методологически принципи за единството на съзнанието и дейността, развитието, детерминизма (А. А. Бодалев, Л. С. Виготски, А. Н. Леонтиев, А. В. Петровски, С. Л. Рубинщайн). Използваната концепция за подхода за дейност определя необходимостта от установяване на причинно-следствена връзка между функционалните възможности на човек и изискванията към него
  16. Методологически основи на рационалната организация на живота
    В предишните глави на учебника бяха разгледани методологическите предпоставки за здравето и осигуряването на някои аспекти на здравословния начин на живот. В случая беше обърнато специално внимание на активното участие на човека във формирането, запазването и укрепването на неговото здраве. Известният публицист Д.И. Писарев пише още през 19 век: „Усилията на благоразумен човек не трябва да се насочват към ремонт и
  17. Методологически основи на военната психология
    Човешкият личен интерес е вечен. Човек е обречен да търси смисъла на живота, защото този, който чувства живота си лишен от смисъл, е не само нещастен, но и трудно жизнеспособен (А. Айнщайн). Значение не може да бъде дадено, то трябва да бъде намерено. Осъзнавайки смисъла, човек осъзнава себе си (В. Франкъл). Решението на „задачата“ в смисъла на „в много отношения зависеше от картината на света, която водеше по този исторически път
  18. Методологически основи на военната психология
    Човешкият личен интерес е вечен. Човек е обречен да търси смисъла на живота, защото този, който чувства живота си лишен от смисъл, е не само нещастен, но и трудно жизнеспособен (А. Айнщайн). Значение не може да бъде дадено, то трябва да бъде намерено. Осъзнавайки смисъла, човек осъзнава себе си (В. Франкъл). Решението на „задачата за смисъл“ в много отношения зависеше от картината на света, която беше водеща в тази историческа
Медицински портал "MedguideBook" © 2014-2019
info@medicine-guidebook.com