Патологическая анатомия / Педиатрия / Патологическая физиология / Оториноларингология / Организация системы здравоохранения / Онкология / Неврология и нейрохирургия / Наследственные, генные болезни / Кожные и венерические болезни / История медицины / Инфекционные заболевания / Иммунология и аллергология / Гематология / Валеология / Интенсивная терапия, анестезиология и реанимация, первая помощь / Гигиена и санэпидконтроль / Кардиология / Ветеринария / Вирусология / Внутренние болезни / Акушерство и гинекология Медицинска паразитология / Патологична анатомия / Педиатрия / Патологична физиология / Оториноларингология / Организация на здравна система / Онкология / Неврология и неврохирургия / Наследствени, генетични заболявания / Кожни и полово предавани болести / Медицинска история / Инфекциозни заболявания / Имунология и алергология / Хематология / Валеология / Интензивно лечение, анестезиология и интензивни грижи, първа помощ / Хигиенно-санитарно-епидемиологичен контрол / Кардиология / Ветеринарна медицина / Вирология / Вътрешна медицина / Акушерство и гинекология
основен
За проекта
Медицински новини
За автори
Лицензирани книги по медицина
<< Предишна Следващ >>

Широка сложна тахикардия (персистираща камерна тахикардия)

В развитите страни широко се използват радикални нелекарствени методи за лечение на злокачествени камерни аритмии: радиочестотна аблация на извънматочни огнища и имплантиране на изкуствен кардиовертер-дефибрилатор.

Препоръчително ли е да се използват антиаритмични лекарства за повишаване на ефективността на реанимационните мерки за спиране на сърцето, особено в случаите, когато не е възможно да се възстанови синусовия ритъм на сърцето след дефибрилация? Безспорно липсата на убедителни данни за ефективността на антиаритмичните лекарства при условия на кардиопулмонална реанимация се дължи на особеностите на клиничната ситуация и на трудностите при организирането на контролирани изпитвания. Проблемът се състои и във факта, че лекарствата могат да бъдат ефективни, но не достигат до клетъчните мембрани, където се осъществява фармакологичният им ефект, поради недостатъчното кръвоснабдяване на жизненоважни органи. Амиодарон е първото лекарство, за което са получени адекватни доказателства за ефективност при сърдечен арест. През 1999 г. САЩ завършиха уникалното плацебо-контролирано проучване ARREST, което беше проведено в "полевата" среда, извън болниците. Пациенти със сърдечен арест поради камерна фибрилация или камерна тахикардия след трикратна дефибрилация, дори преди да влязат в клиниката, получават амиодарон 300 mg (n = 246) или плацебо (n = 258) произволно и венозно. Използвани са и всички стандартни мерки за кардиопулмонална реанимация, включително, ако е необходимо, въвеждането на други антиаритмични лекарства.


Основната крайна точка на изследването е оцеляването на пациента при постъпване в болницата. Този показател е 44% от пациентите след парентерално приложение на амиодарон и 34% в плацебо групата. Следователно относителното подобрение на прогнозата за оцеляване е почти 30%, абсолютното - 10%, което е статистически значимо (p = 0,03). Това означава, че с използването на амиодарон при 10 пациенти със сърдечен арест, рефрактерни към повторни електрически дефибрилации, беше възможно допълнително спасяване на друг пациент преди приемането му в болницата. Подчертаваме, че прилагането на амиодарон е било ефективно, въпреки по-честата поява на хипотония и брадикардия в групата на активно лечение в сравнение с плацебо. Досега не е установено дали прилагането на амиодарон подобрява дългосрочната прогноза за преживяемост при пациенти, претърпели сърдечен арест. Въпреки това, като се вземат предвид резултатите от проучването ARREST, през 2000 г. препоръката за въвеждане на амиодарон в допълнение към стандартните реанимационни агенти беше включена в алгоритмите на кардиопулмонална реанимация за камерна фибрилация. Амиодарон е единственото антиаритмично лекарство, което се препоръчва понастоящем за венозна употреба при рефрактерна на многократни процедури на сърдечна електрическа дефибрилация.
<< Предишна Следващ >>
= Преминете към съдържанието на учебника =

Широка сложна тахикардия (персистираща камерна тахикардия)

  1. Тахикардия с широки QRS комплекси
    За широки QRS комплекси (> 120 ms) е важно да се разграничи суправентрикуларната тахикардия от камерната тахикардия (Фигура 5.4). При лечението на пациенти със суправентрикуларна тахикардия парентералните лекарства, особено верапамил или дилтиазем, са потенциално опасни, тъй като могат да причинят колапс при пациенти с камерна тахикардия. Устойчиви симптоми на тахикардия
  2. EFI при диагностициране на пациенти с тахикардия и широки QRS комплекси
    При широки QRS комплекси (> 120 ms) е важно да се разграничи суправентрикуларната тахикардия от камерната тахикардия. За да се разграничи суправентрикуларната тахикардия от камерно персистиращите симптоми на тахикардия не са показателни. Ако диагнозата суправентрикуларна тахикардия не може да бъде потвърдена или установена, тогава тахиаритмията трябва да се разглежда като камерна тахикардия и да се лекува съответно. Тахикардия с
  3. Лечение на AB реципрочна тахикардия с широки QRS комплекси
    При пациенти с камерна предварителна възбуда (антидромна и др.), Антероградната блокада на ДП става от първостепенно значение за успеха на лечението. Става жизненоважно за онези пациенти, при които пътят на DP има кратък ERP. N. Wellens et al. (1980) показа, че под въздействието на новокаинамид, хинидин, аймалин, блокадата се постига доста често (в 84% от случаите), ако антероградната ERP на допълнителна
  4. AV реципрочна (кръгова) пароксизмална тахикардия с широки QRS комплекси
    AV реципрочна (кръгова) пароксизмална тахикардия с широки комплекси
  5. Камерна тахикардия
    Пароксизмалната тахикардия с широк QRS комплекс може да представлява както истински камерни аритмии (т.е. да възникнат дистално до разделянето на снопчето на His в краката му), така и суправентрикуларна пароксизмална тахикардия с нарушена проводимост по краката на снопа на Него. Разширяването и деформацията на камерните комплекси показва само нарушение на нивото на възбуждане
  6. Пароксизмална камерна тахикардия
    1. Наличието на предсърднокамерна дисоциация, което се записва на електрограмата на снопчето на His. Този критерий е много важен, но не и абсолютен, тъй като се открива, макар и много рядко, с надвентрикуларна тахикардия с аберрантна камерна проводимост. 2. Липса на Н потенциал пред камерните комплекси или значително скъсяване на I - U интервала на хистограмата. 3. Често
  7. Камерна тахикардия
    Както е показано в редица проучвания, най-честата аномалия при пациенти с повтаряща се необяснима синкопа, която се открива чрез електрофизиологично изследване, е камерната тахикардия [19-21]. Вероятността за индуциране на камерна тахикардия при група пациенти с повтаряща се необяснима синкопа е в границите от 36 до 53% [19-21]. Не може да се предположи обаче
  8. Камерна тахикардия
    Обхват на изследване 1. История на вродени или придобити сърдечни заболявания. 2. Клиничната картина: тревожност, чувство на страх, виене на свят; бледност на кожата, артериална хипотония, пулсация на вените във врата, сърцебиене, усещане за стягане зад гръдната кост; сърдечните звуци са отслабени, различна звучност на 1-ви тон, ненормални тонове, пулс 2-3
  9. Камерна тахикардия
    Източникът на VT е разположен на разстояние от разклоняването на снопа на His и може да бъде разположен както в проводящата система (крака на снопа на His, влакна на Purkinje), така и в миокарда на вентрикулите. Таблица 36 Класификация на камерна тахикардия {foto103} Причини за диагностика = ИХД (инфаркт на миокарда, постинфарктна кардиосклероза, аневризма, ангина пекторис). = Дилатирана кардиомиопатия и миокардит. =
  10. Радиочестотна катетърна аблация за камерна тахикардия
    Ефективността на радиочестотната аблация при камерна тахикардия е различна при пациенти с коронарна артериална болест, кардиомиопатия, както и при различни форми на идиопатична камерна тахикардия. Технологиите за картографиране и аблация са различни, в зависимост от вида на камерната тахикардия. При пациенти без структурна сърдечна болест обикновено се определят само единични огнища на камерна тахикардия и катетърна аблация
  11. EFI при пациенти с камерни екстрасистоли, сдвоени екстрасистоли и нестабилна камерна тахикардия
    Таблица 5.8 Препоръки за EFI при пациенти с камерни екстрасистоли, сдвоени екстрасистоли и нестабилна камерна тахикардия
  12. Двупосочна шпинделна камерна тахикардия
    Двупосочен шпиндел с VT („torsade de pointes“) се характеризира с постепенна промяна в полярността на QRS комплекси от положителна към отрицателна и обратно. Такава картина може да не се вижда във всички канали на ЕКГ. Фигура 86 показва случая на двупосочен VT с форма на вретено при млада жена на възраст 19 години с амиодарон. Въпреки че развитието на такива аритмии се счита за рядко
Медицински портал "MedguideBook" © 2014-2019
info@medicine-guidebook.com